Прекрасно е да се забавляваме с приятели, да се съберем със семейството си на светъл празник, да споделим с близки хора. Животът ни е предопределен да е в социална среда. От самото ни раждане имаме нужда от общуване и грижа. Разбирането на света около нас става чрез разбиране на нас самите. Важна част от живота на всеки от нас да разбере и приеме самотата, като възможност. Ежедневието ни е затрупано с ограничения, морални и законни бариери, задължения. Вглеждаме се в един миг и установяваме, че сме притиснати от стереотипи. Губим себе си и мечтите си. Задължението ни към обществото се оказва по- силно от задълженията ни към самите себе си. В момента, в който осъзнаете това ще е най- прекрасният и светъл миг в живота ви. Спомнете си всичко, за което сте си мечтали някога. Огледайте се и отхвърлете всички безсмислени ангажименти, които сте поели. Преценете в действителност, кой наистина има нужда от вас и кой се възползва от вас, само заради всеодайността ви и добротата ви. Реалността ни показва постоянно естествеността на самотата ни. Раждаме се и започва борбата за живот от първата глъдка въздух, искаме внимание, храна, сигурност, топлина. Порастваме и за съжаление оставаме зависими. Никой освен нас, не знае, кое е най- добро за нас, кое ни прави истински щастливи и кое спира дъха ни. Сами изживяваме любовта си, тъгата си, болката и страдания, никой не може да разбере чувствата ни и да ги изживее вмество нас. Не се ли борим и не заявяваме ли ние позицията си, никой няма да го направи вместо нас. Както и да живеем, каквото и да правим е най- важно какви сме ние самите, от това зависят действията и качеството ни на живот. В края на живота напускаме тозо свят също сами, съвсем естествено и сигурно. Няма причина да се индефицираме и да се оразграничим от света и да осъзнаем, че този свят се върти само около нас, стига да му позволим.